Български младеж и момиче чужденка се срещат на български морски курорт. Харесват се и шегувайки се започват да играят игра на думи, а в последствие и игра казваща се "Папата е болен". Оказа се, обаче че не Папата е болен, а бащата на момичето - именит западен ядрен физик, който е болен от рак в краен стадий. Дъщеря му е изплашена до смърт от възможния ядрен Армагедон, който често се е обсъждал в нейно присъствие. Постепенно безгрижното плажно настроение е заменено от сериозни разговори наситени със скрити значения. Серия от видения разкриват гледните точки на двамата млади хора, които се оказват много различни. Момичето си представя апокалиптичен край на света, докато момчето си мисли за еволюцията на живота от неговото начало до колонизацията на космоса.

The first love between two very different characters is the prism through which we are shown the point of view of the film-makers who denounce war and plead for simple human happiness.

На залитом солнцем пляже встречаются юноша и девушка. Он – полный оптимизма представитель страны победившего социализма. Она – дочь иностранного физика-ядерщика, которую не оставляют мысли о последствиях гонки вооружений. Их день проходит в остроумных беседах, шутках и взаимных подколках. Но за очарованием и безмятежностью юности темной тенью встает страх за будущее человечества.