Брет и Джемейн тръгват към Ню Йорк. Единственото, от което сега имат нужда, е малко скечове и горещи жени. Но дали приятелството може да продължи, след като единият хлътва по бившето гадже на другия?

Изправен пред грубата реалност на изпълнения с борба живот на артисти, който са си избрали, Брет зарязва бандата, за да започне истинска работа. Мъри и Джемейн са принудени да търсят негов заместник.

Джемейн се чувства притиснат от Коко, новото гадже на Брет. Джемейн се чувства притиснат от Коко, новото гадже на Брет и я обвинява, че се опитва да играе ролята на Йоко за бандата.

Когато Сали се появява отново, нещата стават заплетени между Джемейн, Брет и Коко.

After a photo session, Bret develops body image issues and gets some dream advice from his idol, David Bowie. Jemaine plots to cheer him up and Murray tries to get one of the band's tunes used for a musical greeting card.

Bret and Jemaine are shocked by the prejudiced actions of a fruit vendor who won't sell to them because they are New Zealanders. Dave recommends a strong response and teaches them how to "flip the bird". Murray is smitten with the new tech support lady at the consulate.

Брет действа като помощник на приятеля си Джемейн при срещите му с жени, а Мъри успява да сключи CD сделка.

Като използва фонда на бандата за спешни случаи, Мъри бърка в своята (и тази на Шели) банкова сметка, за да финансира подгряващо турне за подготовка на големия скеч в “Сентръл парк”. В бар на летището момчетата са омотани от “русалките” от отбора по ватерполо.

Мъри предлага на момчетата да направят имиджа си „по-рок енд рол” и те набират някои нови фенове – за огромното учудване на Мел.

В опита си да развеселят малко Мъри, Брет и Джемейн наемат полу-професионален актьор, който да се представи за звукозаписен агент. Но планът излиза от контрол.

Когато Мъри предлага нов член на бандата – музикант, свирещ на бонго, на име Тод – това довежда до дисхармония в отношенията.