След осем години война Гай Юлий Цезар най-после е приключил кървавото покоряване на Галия. Тъкмо когато се готви да отпразнува шумната победа и да се върне в Рим със своята войска, научава, че дъщеря му Юлия е умряла при раждане. Съкрушен и дълбоко опечален, той бързо изпраща хора, които да намерят нова съпруга на неговия зет и управник на Републиката Помпей Велики. В Рим пресметливата племенница на Цезар Атия и отдавна забравената му любовница Сервилия с нетърпение очакват неговото завръщане, докато управляващата класа се бои, че завръщането на популярния генерал ще разруши статуквото. Четиристотин години след създаването на Републиката Рим е най-богатият град в света. Основите на изградената върху принципите за поделена власт и междуличностно съперничество Република са започнали да се рушат. Управляващата класа е екстравагантно богата и между класите съществува огромна пропаст. Политическото равновесие зависи от сената и Помпей Велики, който е съветван от Катон, Цицерон, Сципион и други консерватори да се раздели с Цезар, защото има опасност неговото завръщане и популярност сред масите да застрашат статута на Помпей на управник, както и тяхното собствено богатство и власт. Самият Помпей Велики е разкъсван между собственото си желание да запази властта (някогашният плебей се е издигнал до национален герой след завладяването на Испания и Сирия) и дългогодишното си приятелство с Цезар, бащата на наскоро починалата му съпруга. Атия е намислила да утеши скръбта на Помпей, като му предложи за съпруга дъщеря си Октавия, въпреки дълбоката любов на младата жена към настоящия й съпруг плебей. В стремежа си да бъде и на двете страни на ескалиращия конфликт за властта Атия изпраща на Цезар знак за своята благодарност – царствен бял кон, доставен след опасно пътуване лично от скъпоценния й 11-годишен син Октавиан.

Придружен от младия Октавиан и неговите освободители Ворен и Пулон, новият “защитник на народа” е посрещнат с радостни възгласи, когато влиза в града.След като назначава Марк Антоний за народен трибун, Цезар го изпраща в Рим да постигне споразумение със сената. Придружен от младия Октавиан и неговите освободители Ворен и Пулон, новият “защитник на народа” е посрещнат с радостни възгласи, когато влиза в града и тълпата го наобикаля и лови подхвърляните от него монети. Помпей и Катон наблюдават завръщането от другата страна на форума и се опитват да запазят спокойствие. “Ние все още имаме сената, войската и богатите граждани”, казва Помпей, докато гледа нервно спектакъла. Когато Ворен и Пулон връщат Октавиан на благодарната Атия, тя ги кани на семейната трапеза “като равни”, но чак след като момчето обяснява на майка си, че мъжете са войници на Цезар. След няколко бокала вино Ворен заявява, че е твърд традиционалист, който вярва в “божествеността на Републиката”, дори ако това означава да се присъедини към Катон и аристокрацията. Дори Октавиан, който е аристократ, сякаш агитира за промяна, за изненада на майка си. “Римският народ страда”, заявява той в изблик на внезапна страст. “Аристократите са завзели всички обработваеми земи и са напълнили улиците с бездомни и гладни.” Пулон от своя страна смята, че Цезар трябва да се обърне срещу Рим и да размаже Помпей и неговите поддръжници, ако трябва “със слонове”. “По дяволите закона. Рим има нужда от силен мъж с нови идеи.” След пира двамата мъже тръгват нетърпеливи за отдавна очаквания живот след завръщането – Ворен тръгва към семейството си, а Пулон към бордеите. Когато Ворен най-после вижда съпругата си Ниоба, тя държи бебе на ръце, което го вбесява. Объркана от шока, че съпругът й е жив, Ниоба успява да се защити. “Това дете е твоят внук”, казва тя с възмущение, преди да го заведе при двете им дъщери на 13 и 8 години, които се отдръпват при вида на бащата, когото почти не познават.

“Няма да има изнасилвания, грабежи и палежи”, казва той и подава на Ворен прокламация за гражданите. Цезар е на петдесет километра от Рим, когато изпраща Ворен, Пулон и няколко уби да разузнаят защитата на Помпей, със строгата заповед да напредват, докато срещнат съпротива. “Няма да има изнасилвания, грабежи и палежи”, казва той и подава на Ворен прокламация за гражданите. Когато Марк Антоний обяснява, че Ворен е “непоклатим поддръжник на Катон”, който вярва, че извършват кощунство, Цезар признава, че той може да е прав. Но както Антоний вижда нещата, “Ако изгубим, е престъпление. Ако спечелим, не е.” Сякаш да се подготви за това, което предстои, Цезар отговаря: “Аз не искам тирания. Просто търся правата си.” В тъмния град един мъж с месарска престилка влиза в дома на Ворен и стряска Ниоба. “Трябваше да видя сина си”, казва той загледан в бебето Луций в люлката. Ниоба извиква да не се приближава, но се предава за миг, когато той я целува. “Никога не съм те обичала”, казва тя със сълзи на очи. “Мислех, че Ворен е мъртъв... ти се възползва.” Когато мъжът отказва да си тръгне, тя грабва нож и го заплашва. “Ако не приемаш любовта ми, по-добре ме убий”, казва той. Точно когато тя отново отстъпва, дъщеря й ги прекъсва и мъжът най-после си тръгва. Ворена Старша моли майка си да каже истината на баща й. “Ти мислеше, че той е мъртъв. Татко ще разбере”, умолява тя, а Ниоба казва: “Ще избие всички ни! Да не си продумала!” В другия край на града Атия и семейството й се скриват във вилата си с Брут и Сервилия, когато яростна тълпа поддръжници на Помпей започва да хвърля камъни и факли по вратата им. Обезумялата Атия може само да проклина чичо си. “Ако Цезар беше тук, щях да му забия нож в гърлото. Той ни съсипа... Най-близките ни приятели ни изоставиха.”

“Ето ни, бежанци в собствената ни земя”, казва Цицерон на Помпей и неговите поддръжници, докато се установяват неспокойно в импровизирания лагер южно от Рим. “Ние не сме бежанци, правим маневри”, отговаря му Помпей остро, преди да обясни стратегията си на мъжете: без злато Цезар ще трябва да прибегне до насилие, а започне ли веднъж да пролива кръв, народът ще се обърне срещу него и ще търси мъст. “Докато се бие с тълпите на форума, аз ще събера армия, каквато никога не е виждал!” Разбира се още не се знае къде е липсващото злато. Квинт Помпей, коварна версия на баща си, пристига от Бриндизи, за да помогне да бъде намерено. Със способността си да изтръгва истината от предателите с мъчения, той се добира до информацията, която баща му очаква: златото не е попаднало в ръцете на Цезар. Но Цезар се е върнал в града и е взел властта в свои ръце, установявайки военно положение, за да контролира анархията, оставена от съперника му. Първата му мисия е да спечели подкрепата на жреците и иска народът на Рим да знае, че боговете са на негова страна. Въпреки затишието в града, Луций Ворен няма търпение да започне нов живот като търговец и планира празненство, за да събере партньори. Възнамерява да внася стоки от Галия – роби, трюфели и вино, и за целта трябва да се свърже с местни търговци. Докато се подготвя за гостите, Ворен изненадващо е посетен от Марк Антоний, който го обвинява, че е дезертирал от армията на Цезар. “Аз не съм дезертьор! Изслужих си времето!”, настоява Ворен. “Щом пресекат Рубикон, римляните са граждани, не войници. Не можех да постъпя другояче.” “Глупав като жрец”, казва Антоний, преди да му направи предложение. Ако Ворен се върне в 13-и легион, ще бъде зачислен към запаса, като префект първа степен с голяма заплата. Ворен отхвърля предложението, което предизвиква гнева на Марк Антоний.

Прогонени до италианския бряг от легионите на Цезар, Помпей и старшите сенатори обсъждат отговора си на предложението за примирие на Цезар. В крайна сметка се съгласяват на “прекратяване на враждата” според неговите условия, но Помпей упорито настоява пред хората си, че това не е капитулация. Просто му трябва време да събере войски от Гърция и Испания. Когато Цезар и Марк Антоний прочитат отговора, решават, че техният противник е влязъл в капана и обмислят триумфалното управление на Рим, след като Помпей се оттегли в Испания. Единственият проблем сега е общественото мнение. “Ако не съм тиранин, ако просто търся законност, защо да не приема такива изгодни условия?”, пита Цезар. Поска измисля извинение: Помпей няма да се срещне с него лично, следователно предложението не може да бъде прието. (Това удовлетворява Цезар: “Масите могат да разберат подобна причина. Той отказва да се срещне с мен лице в лице, открито.”) Атия научава от прислугата си, че младият Октавиан е излязъл от един килер заедно с Цезар – очевидно след епилептичния пристъп. Тя поздравява сина си затова, че е прелъстил чичо си. “Не съм сигурна, че това е морално... но кой може да каже какво е морално в тези времена?”, размишлява тя и се радва при мисълта за властта, която ще придобие сега. “Да видим как Сервилия ще се мери с нежно младо момче като теб.” За да извади майка си от заблуда, Октавиан издава, че Цезар има проблем, но не обяснява повече. Ворен очаква робите си от Галия и обявява на семейството си, че скоро ще има достатъчно пари за зестра на дъщеря си, и тя ще може да заведе малкия Луций при младия си съпруг и двамата да заживеят като семейство. Ворена е развълнувана от новината, а Ниоба се натъжава и поглежда тревожно сина си. Но робите на Ворен не пристигат – всички 12, освен един, са станали жертва на инфлуенца, а единственият оцелял е болнаво 4-годишно момче. Ворен няма друг избор, освен да го прибере и да го излекува, с надеждата да го продаде и да възстанови част от загубите си.

Цезар преследва Помпей в Гърция, а Марк Антоний е в Рим и прокарва закони от негово име, настоявайки малкото останали сенатори да се съгласят да ръкоположат генерала за консул, да освободят още роби и да осигурят работа на народа. Старшият сенатор протестира с довода, че подобни усилия биха стрували твърде скъпо. “Само за малцината богаташи, които притежават всичката земя.”, отговаря Антоний, “Те ще се утешат с това, че са направили нещо изключително патриотично.” Ниоба е приютила сестра си Лида след изчезването на съпруга й и Пулон безчувствено им съобщава, че е чул, че е убит (за дългове от комар, както предполага). Двете жени са шокирани. Пулон подканва Лида да забрави миналото и да продължи напред с хората, които я обичат, след което добавя натъртено “Нали така?” и поглежда към Ниоба. Когато Ниоба се опитва да утеши Лида, тя не иска и да чуе и нарича сестра си крадла и курва. Ниоба твърди, че Евандер е дошъл сам при нея и че ако Лида е била по-добра съпруга, може би ако го е била дарила с дете, нямало да се стигне до тяхната връзка. Опитва се да си върне думите назад, но вече е отприщила гнева на Лида. “С милостта на фуриите, проклинам те!” Заклева се да пази тайната заради детето, но настоява Ниоба никога повече да не й говори. В другия край на града Атия продължава да се опитва да превърне сина си в мъж, като му предлага да се присъедини към армията на Цезар, “за да изцапа меча си с Помпеева кръв”, и се обръща към Пулон с молба да му помогне “да проникне” в някого за пръв път. Пулон го завежда в един по-изискан бордей в града, където предлагат на Октавиан разнообразие от привлекателни жени и млади момчета. Той избира “прилична” млада жена и след като изслушва тъжната история за избитото й семейство, я инструктира да застане на четири крака. След това тя докладва на Пулон, че младият й клиент се е представил “като бик”.

Изоставени в Адриатическо море, Ворений и Пулий се борят за оцяляване. В Гърция, Помпей решава да атакува изтощените войски на Цезар, чиято привидна липса на възможности, всъщност се превръща в най-голямата им сила. В резултат на Помпей му се налага да търси подкрепление. В Рим Атия използва Октавия, за да поиска още една услуга на Сервилия.

Преследвайки Помпей в Египет, Цезар пристига в Александрия и се среща с момчето цар Птолемей XIII, който му предлага подарък изненада. Ворений и Пулий си играят отново на герои, освобождавайки от затвора сестрата на Птолемей Клеопатра. Цезар очаква Египет да му плати за минали дългове и в крайна сметка сключва стратегически съюз, за да подсигури наследството си.

След като побеждава Сципион и Катон, Цезар се връща у дома като приветстван герой. Конфронтация между Ворений и Пулий с местния бандит Ераст, става причина за неочаквана отсрочка от Цезар. Сервилия планира да използва Октавия, за да се домогне до тайните на Цезар.

Единодушно провъзгласен за император от Сената, Цезар обявява края на войната, и се подготвя за пет дни пируване и игри, в чест на триумфа си. След като вече не е войник, Пулий мечтае за идилично бъдеще с роба си Ейрене; Ворений се кандидатира за общински магистрат с помощта на Поска; Октавиан измъква Октавия от самоналоженото си изгнание; а Сервилия кани отмъстителния Квинт Помпей в дома си, за ужас на Брут.

Докато Пулий изпраща Ераст в отвъдното, Ворений договаря обезщетение за ветерани войници на името на Цезар, след като заедно с Ниоба са поканени на прием, организиран от Атия. Касий се опитва да убеди Брут, че животът и смъртта на Републиката наистина е "в ръцете му."

В резултат на своите подвизи, Пулий и Ворений се превръщат в герои за римските редници и ефрейтори, след като убеждават Цезар да възнагради тези, които обикновено би наказал. Неочакваното завръщане на Пулий в домакинството на Ворений не е оценено от бившия му роб Ейрене. Цезар решава да преустрои Сената, като неочаквано прибави нови лица за огорчение на старата гвардия. А Сервилия премахва последната пречка в амбициозния си отмъстителен сценарий, за сметка на Ниоба.