Песента на зимата започва по време на Френската революция, когато падат глави на гилотините, а парижанки излизат с плетките си да гледат шоуто отблизо. След това се пренасяме в една от многото войни на нашето време, преди да се озовем в днешен Париж, където "терорът" е довел до хаос. Брилянтното противопоставяне на различни епохи, показани с ироничен поглед, което не може да бъде объркано с наивност, е добре познато на всеки, гледал някога филм на Отар Йоселиани. Събитията от Историята и повторенията им тук правят деликатни препратки, които не изразяват конкретни становища: доброто и покварата съществуват съвместно в една визия за хуманността, която вижда нашето време като епоха на оцеляването.

Two old friends have urban adventures connected to the skull of an executed French aristocrat.

Certaines ressemblances sont troublantes. Ainsi celle de ce vicomte guillotiné, pipe au bec, pendant la terreur, d'un aumônier militaire au torse tatoué comme un truand et baptisant à la chaîne des militaires, pilleurs et violeurs, avec un clochard parisien réduit à l'état de planche par un rouleau compresseur et finalement d'un concierge lettré – mais aussi trafiquant d'armes – d'un gros immeuble. Presque tous les personnages du film se croisent dans cet immeuble, sauf bien sûr les sans-abri que les flics transbahutent d'un lieu à l'autre sans ménagement. Et pourtant au milieu de tout ce chaos, il y a des espaces de rêve, des histoires d'amour, de solides amitiés qui peut-être nous permettent d'espérer que demain sera mieux qu'aujourd'hui.

კომედია ორ მეგობარზე, რომლებსაც დიდი თავგადასავლები ელოდებათ წინ, ზამთრის სიმღერაში კარგად ჩანს პარიზის წარსული აწმყო და მომავალი.

악한이 등장하는 절제된 버디 코미디. 사형당한 프랑스 귀족의 두개골과 막연하게 연관된 두 오래된 친구가 겪는 도시 모험담을 그리는 는 전형적으로 불손한 이오셀리아니식의 짧은 여행으로, 클래식한 파리 아파트촌을 배경으로 하여 과거와 현재 그리고 미래를 응시한다. (2015년 제20회 부산국제영화제)

Algumas semelhanças são perturbadoras. Como aquelas entre um visconde guilhotinado, um capelão do exército, um vagabundo parisiense e o porteiro do edifício onde se cruzam quase todos esses personagens. E, no entanto, no meio de todo o caos, ainda existe a chance de esperança por um amanhã melhor.

Algunos parecidos son perturbadores. El que existe entre un vizconde guillotinado, con pipa en boca, durante el Terror de la Revolución Francesa; un capellán del ejército con el pecho tatuado como un delincuente, bautizando soldados, saqueadores y violadores, como si se tratase de una línea de montaje de una fábrica; un vagabundo parisino aplastado por una apisonadora, y el muy educado conserje, que es también traficante de armas de un gran bloque de apartamentos. Un edificio en donde las vidas de casi todos esos personajes se cruzan, excepto por los sin techo que son duramente arrastrados de un lugar a otro por la policía. Y en el medio de este caos, hay espacios para soñar, historias de amor y amistades firmes que permiten tener la esperanza de que mañana estará todo mejor que hoy.