Режисьорът и пианист Клинт Истууд ("Пусни ми "Мисти", "Бърд", "Непростимо") изследва вечната си страст към пиано блуса, използвайки безценни редки исторически кадри, както и интервюта и изпълнения на такива живи легенди като Пайнтоп Пъркинс и Джей Макшон, а също и на Дейв Брубек и Марша Бол. Истууд казва: "Блусът винаги е бил част от музикалния ми живот, а пианото има специално място в него, като всичко започна, когато майка ми донесе у дома плочите на Фетс Уолър. Освен това музиката винаги е играла важна роля във филмите ми. Документалният филм за пиано блуса е филм, който е по-пряко свързан със самата музика, отколкото пълнометражните, които съм правил през кариерата си."

Director — and piano player — Clint Eastwood explores his life-long passion for piano blues, using a treasure trove of rare historical footage in addition to interviews and performances by such living legends as Pinetop Perkins and Jay McShann, as well as Dave Brubeck and Marcia Ball.

Piano Blues (2003) è uno dei sette episodi firmati da sette grandi registi che compongono The Blues, progetto fortemente voluto da Martin Scorsese, di cui è il produttore esecutivo, e del quale ha diretto Dal Mali al Mississipi nel 2002. Sotto la sua supervisione ogni autore, attraverso il proprio stile e punto di vista, esplora il blues e i leggendari musicisti che ne hanno fatto la storia raccontando, fin dalle sue radici, varie sfumature di un percorso umano e musicale di grande intensità emotiva.

Clint Eastwood nous fait partager la passion qu'il a toujours éprouvée pour le blues et le piano, un instrument dont il joue lui-même. Son parcours croise les routes de légendes vivantes comme Ray Charles, Fats Domino, Little Richard et Dr. John.

A 20. század elején a zongora az amerikai zene forrásvidékén kezdte meg pályafutását. Egyik kulcshangszere lett a bluesnak. A zongorán előadott blues egyaránt felhangzott kocsmákban, bordélyházakban, templomokban és harmadosztályú mulatókban végig a Mississippi mentén Louisianáig, Alabamáig és Texasig. Hamarosan szállásra talált New Orleansban, majd tovább terjedt Chicago, Harlem és Kansas City felé. A 20-as évektől kezdve mindmáig a "piano blues" maradt az amerikai zene alapja és forrása. Magába foglalta a boogie-woogie-t, a jump-bluest és a gospel bluest, a spanyol tinge-t, a rhythm and bluest, a városi bluest és mindenfajta jazzt. A különféle bluesokra rányomta bélyegét a zongoristák előadásmódja, egyénisége és ez most az ő történetük.