Януш не е човек, който се шокира лесно. Той е съдебен лекар и като такъв прецизно изследва и анализира и най-дребните детайли на местопрестъпленията. Въпреки екстремните ситуации, на които попада, Януш работи усърдно. Може би дори прекалено усърдно. Въпреки това се чувства напълно безпомощен по отношение на анорексичната си дъщеря Олга, която още скърби след смъртта на майка си. Притеснен, че Олга може да се самоубие, Януш я изпраща в клиника, където работи психоложката Анна. Преди години Анна е изгубила бебето си и сега се барикадира в апартамента си само с голямото си куче и призовава духове от отвъдното, които общуват с живите...

Яцек обича хеви метъла и кучето си. Той превръща пътищата навън в състезателни писти и се състезава по тях с малката си кола. Когато той и приятелката му Дагмара излизат да танцуват, всички се разбягват. Яцек е доволен от имиджа си на бунтар сред останалите и поддържа мускулите си, като работи на строеж близо до границата между Полша и Германия. Там, където се изгражда най-голямата статуя на Исус.

Един ден животът му рязко се променя заради ужасен инцидент по време на работа, който го обезобразява. Следван от полските журналисти, Яцек става първият човек в държавата, на когото е направена трансплантация на лицето. Макар сега да е обявяван за национален герой и мъченик, Яцек вече не може да се разпознае, погледждайки се в огледалото. А междувременно статуята на Исус не спира да расте.