In Dichterliebe (2000), a film by Oliver Herrmann based on Robert Schumann’s song-cycle of the same name, the boundaries between song recital and reality blur. The chosen setting – a night club in the centre of Berlin – creates the intimate, dark salon atmosphere in which the songs might also have been performed at the time they were written. Returning to origins in this way, the film departs from the concert atmosphere in which song-recitals are normally performed nowadays.

A documentary exploring the aftermath of the Berlin Wall's fall, the film features interviews in English and German with long-time residents and foreign visitors/residents from both sides of the former divide.

Famed conductor Herbert Von Karajan leads the Berlin Philharmonic in a performance of what may be Vivaldi's best-known composition -- "The Four Seasons" -- in this sparkling video. Recorded in 1987 at the Chamber Music Hall, this concert features Anne-Sophie Mutter as a guest violin soloist.

A detailed reconstruction of the events from Nov. 9th to 11th, 1989, which led to the Berlin wall tumbling down, on a local, national and international level.

Berlin, the German capital again, a few years after the fall of the Wall. The city in upheaval is also changing the lives of its inhabitants. A young photographer experiences these changes as a rupture, he looks into an unclear, unsettling future and increasingly feels like a stranger in his old city. He and his friends from the generation of the children of the Wall try to find a new identity without losing the old one. Young artists who fail the profitability test of the market economy. In his search, Robert Paris ends up far away, in India. Back in Berlin, he started developing photos again - the first in years...

A drama directed by Martin Buchhorn based on the novel by Günter Grass.

In 1980, the American professor Thomas A. Sebeok received a call that took him by surprise. He was to participate in a crisis team of the Bechtel corporation. This assembly of renowned scientists was concerned with the question of what should be done with the now accumulated quantities of radioactive waste from military and civilian use. One task was to develop notification systems that would still be able to warn of the dangers of radioactive substances 10,000 years from now.

A strangler known as the Kenbourne Killer has been murdering streetwalkers for 25 years. The police set out to track him down.

Томек, млад пощенски чиновник, е завладян от любовта си към Магда - жена с много обожатели, която живее в блока насреща. Той я шпионира с телескоп и накрая и признава чувствата си. Тя му отвръща с един от основополагащите житейски принципи - няма любов без секс. Томек, съсипан и разстроен, прави неуспешен опит за самоубийство. Когато излиза от болницата, Магда на свой ред е завладяна от любов към него.

Йежи и Артур наследяват изключително ценната колекция от пощенски марки на техния баща. Въпреки че знаят много малко за пощенските марки, те не искат да продадат колекцията. Научават, че е необходима една много рядка марка, за да я попълнят. За да се сдобие с нея, Йежи дава единия си бъбрек на притежателя на марката, чиято дъщеря се нуждае от бъбречна трансплантация.

Роман научава, че е импотентен. Разбирайки сексуалните нужди на съпругата си Ханка, той я насърчава да си намери любовник. Тя се съгласява с неохота; обича Роман, но започва връзка с Мариуш, който е студент. Независимо от собствените си думи Роман става изключително ревнив и мисълта, че Ханка може да си е намерила любовник го влудява. Започва да я шпионира и научава за връзката є с Мариуш. Без да подозира, че тя вече я е прекратила, прави неуспешен опит за самоубийство.

Шестгодишната Аня е отгледана от Ева със съзнанието, че Майка, дъщерята на Ева, и е сестра, а не - както е в действителност - нейна майка. Уморена от дългогодишния си живот в лъжа и в отчаяното си желание Аня да я обича като родна майка, Майка "отвлича" Аня и бяга от родителите си. Търси подслон при Войтек - бащата на Аня. Ева, която ревнува любовта на Аня, я търси навсякъде, обажда се и на Войтек. Майка грабва малкото си момиченце и продължава да бяга; тя би се върнала вкъщи само ако майка й и позволи да отгледа дъщеря си.

Младеж убива спонтанно и брутално таксиметров шофьор. Пьотър тъкмо е взел изпитите си по право и е допуснат да практикува в съда. Той трябва да защитава Яцек - младия убиец. Яцек е обявен за виновен и е обесен. След първото си дело Пьотър остава с горчиви съмнения - дали съдебната система има право в името на човечеството да убива хладнокръвно?

Помни да осветяваш седмия ден, неделята. В навечерието на Коледа семействата се събират около домашното огнище и никой не иска да бъде сам. Ева успява да прилъже бившия си любовник Януш да остави семейството си на празника и да прекара нощта с нея. Януш иска да се прибере у дома, но Ева е решена да го задържи под какъвто и да е претекст. Пустите улици в нощта на Коледа са внушителна алегория на отчаянието на самотните и изоставените хора като тази жена, балансираща на ръба на на живота. Самотата и е сърцераздирателна.

Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мене. Кшищоф посвещава малкия си син Павел в мистериите на персоналния компютър, който счита за непогрешим. Зима е. Павел много иска да изпробва новите си кънки и моли баща си да го пусне да кара по току-що замръзналото местно езерце. Двамата се консултират с компютъра, според който ледът не би трябвало да се пропука под тежестта на момченцето. Павел не се прибира вкъщи. Компютърът е сгрешил; не е предвидил една странна възможност за топене на леда. Кшищоф тича в църквата да изрази своето отчаяние и протест.

Елжбета пристига във Варшава от Ню Йорк и посещава лекциите по етика на проф. Зофия. Казва на Зофия, че тя е малкото еврейско момиченце, което навремето Зофия е отказала да скрие от нацистите по време на окупацията. Докато Зофия обяснява причините за тогавашния си разбираем страх, че някой би могъл да предаде съпруга є, който бил активен участник в нелегалното движение, и че така всички еврейски деца биха попаднали в ръцете на Гестапо, тя съумява да се отърси от дългогодишното си чувство за вина, а Елжбета си възвръща вярата в човечността на хората.