Малко турско село недалеч от Егейско море. Тук отглеждането на тютюн е основен поминък за населението. Основните ценности за хората от този регион не са парите, а водата и жените. Водата тук се нарича кръвта на земята, защото следката вода е в недоимък, а жените са много по-малко от мъжете.

В едно такова общество през едно много сухо лято се случва тази трагична история за двама братя. По-големият от тях, Осман, открива сладководен източник в своя земя. Постепенно той го разработва и оставя водата да тече надолу към останалата част на селото, помагайки по този начин на съседите си.

Всичко е добре, докато един ден не му хрумва идеята да прекъсне водоснабдяването за другите хора и да започне да събира водата в собствено изграден резервоар, като по този начин отнема надеждата на съседите си за по-добър живот.