16 януари 1969. Ян Палах, студент във Факултета по изкуства в Прага, се самозапалва в опитк да разбуди нация, която изпада в летаргия след Съветската окупация през Август 1968. В предсмъртната си бележка, Ян съобщата, че той е само първата от една по-голяма група жертви. Ако исканията на групата не бъдат удовлетворени в рамките на пет дни, пише той, още човешки факли ще пламнат. Майор Жреш, офицер от тайната полиция, поема разследването по случа. Неговите опити да открие и спре последователите на Палах се сблъскват с действията на Ян Травничек, председател на студентската асоциация на Университета, който се опитва да използва саможертвата на Палах, за да упражни натиск върху правителствени лица и да повлияе на обществото. Майката на Ян, Либуше, и брат му, Юри възлагат надеждите си на лекарите, които се опитват да спасят Ян, но напразно. На четвъртият ден Ян се предава на раните си без нито едно от исканията му да бъде удовлетворено. Месец след смъртта на Ян, медиите публикуват изявление на депутата Вилем Нови, който обвинява Палах в съдействие на западното разузнаване. Майката на Палах решава да съди Нови за клевета. Докато комунистическия режим става все по-строг и в атмосвера на все по-увеличаващо се напрежение е страх какво ще се случи, никак не е лесно за г-жа Палахова да намери адвокат, който би искал да я представлява в делото срещи водещите представители на комунистическия режим. По съвет на Ондрей Травничек, г-жа Палахова се обръща към адвокат Дагмар Бурешова. Младата адвокатка, обаче, също отхвърля молбата, тъй като също се страхува. За разлика от много други, обаче

Изминава месец от смъртта на Палах. Друг млад студент, Ян Жалич, се самозапалва близо до площад Вячеслав. Информацията за жертвата се укрива, тъй като режимът не иска друг мъченик. Поставена в тази ситуация, Дагмар Бурешова най-после решава да представлява майката на Палах в съдебно дело срещу Вилем Нови. Тъй като Нови е направил клеветнически изказвания на изборно събрание в Чешка Липа, Дагмар се опитва да открие свидетели, но се сблъсква със стена от мълчание и страх. Майор Жиреш, разследващият случая Палах, е един от малкото, които подават ръка за помощ. Като действа под все по-голямо напрежение, Жиреш се опитва да предотврати намесата на тайната полиция в разследването. Подготовката на съдебното дело все повече се усложнява. Покрепян от властите, Вилем Нови се опитва да осуети делото. Тайната полиция заплашва приятелите и семейството на Палах, особено майката на Палах, в опит да я накарат да се откаже от обвиненията. В момент, в който изглежда битката е загубена, е издадено решение за започване на съдебно производство.

Късно лято на 1969, съдебното дело най-после започва. Дагмар Бурешова влиза в премеждието с малка надежда за успех. Ситуацията й се усложнява още повече от факта, че на съпруга й, Радим, педиатър, биват отправени сериозни обвинения, най-вероятно изфабрикувани от тайната полиция. Въпреки това, съдебното дело изглежда е в съответствие със закона. Още повече, за своя изненада, Дагмар открива, че Вилем Нови не е чисто-кръвен злодей и про-Съветски колаборационист. Неговата мотивация е по-сложна и проитича от 50-те години на 20-ти век, когато той самият е персона нон грата. Границата между привидно несъвместимите категории лъжа и истина започва да избледнява. Докато тече делото, натискът върху семейството на Палах да преместят тленните му останки на друго място нараства, тъй като режимът иска да се отърве от всякакви символи, свързани с „Прашката пролет”. Делото приключва, символично теглейки черта върху мечтата за Чехословашки демократичен социализъм – мечта, която никога не се осъществява. Но двадесет години по-късно, двайсетгодишнината от смъртта на Ян Палах вдъхновява ново поколение студенти да започнат протести, които в крайна сметка водят до падането на комунизма в Чехословакия.