"Бостън: Сред останките на Бостънското клане – смъртоносни улични боеве межде американските колонисти и окупационната британска армия – Джон Адамс, фермер и адвокат, който се е преселил със семейството си в Бостън с цел да изгради кариера като юрист, заема неблагоприятната позиция, като се съгласява да поеме защитата на обвинените британски войници. С мъдрата подкрепа на любящата си съпруга Абигейл при защитата Адамс спечелил – но за изненада на приятеля си, Главния прокурор, отказал примамливо предложение за служба на империята. Тъй като след законите за ограничение и нетърпимост в Масачузетс кипят духове на независимост, Адамс е поканен да се включи в новооснования Континентален конгрес. След вдъхновяваща реч пред избирателите си той с вълнение се сбогувал със семейството си и поел към Филаделфия и неизвестностите в бъдещето."

След безплоден сезон в Континенталния конгрес почивката във фермата на Адамс "Брийнтрий" е прекъсната неочаквано от атака на Лексингтън и Конкорд. Адамс е свидетел на останките на кървавата битка и по-късно се връща във Филаделфия. Там в яростни спорове с делегатите относно предимствата и недостатъците на независимостта надделява над предложението на сенатора от Пенсилвания Джон Дикинсън за помирение и хвърлил ръкавицата на предизвикателството на независимостта. С възцаряването на насилието в и около Бостън, Адамс номинира Джордж Уошингтън за главнокомандващ на новосъздадената Континентална армия. След кратък престой у дома Адамс се завръща във Филаделфия – с декларация от крал Джордж III, че измяната се наказва със смърт.

След няколко дебата и отлагания Адамс подкрепил решението за Декларация за независимост, предложено от сенатора от Върджиния Ричард Хенри Лий, и убеждава Томас Джеферсън да състави декларацията. С подкрепата на Бенджамин Франклин Адамс надделява над скептично настроените делегати и в частност над сенатора от Южна Каролина Едуард Рътлидж и убеждава противници като Дикинсън да да поемат пътя към независимостта. На 2 юли 1776 окончателното гласуване в Конгреса води до почти единодушно решение – с въздържалия се Ню Йорк – за деклариране на независимост от Англия. На 4 юли 1776 Конгресът приема съставения от Томас Джеферсън документ, утвърждаващ това. Докато Абигейл се бори с взрив от едра шарка в Масачузетс, Декларацията за Независимост се прочита пред войнствените тълпи във Филаделфия. Адамс пише до съпругата си, “Пробивът е факт, сега иде нашият ред.”

Предстои нов период на раздяла с Абигейл, когато Адамс е назначен за пълномощен министър във Франция заедно с Бенджамин Франклин. Тяхната мисия е да подсигурят финансовата и военна помощ на Франция за гражданската война в Америка. Абигейл настоява Адамс да вземе със себе си сина им, Джон Куинси. По пътя към Франция двамата преживяват тежко пътуване през океана и схватка с английски военен кораб. По време на мъчителното пътуване умират няколко моряци, а Адамс е потресен от човешките жертви на войната. Когато Джон и Джон Куинси пристигат във Франция, разликата в стила между Адамс и Франклин, широкото свободомислие, става очевидна. Докато Абигейл на вечеря с френски адмирал урежда връщането на съпруга си у дома, Адамс претърпява в Париж няколко неприятни инцидента. Нетърпящото отлагане настояване Франция да увеличи морската си подкрепа за войната в Америка разтревожило френските дипломати и възмутило Франклин, който застъпвал тезата, че добрият дипломат “може да постигне много, като дава вид, че постига малко.” След като научил, че Франклин е обявен за едноличен министър във Франция, Адамс потеглил за Холандия да пледира за средства, първоначално без особен успех. След като изпратил Джон Куинси на служба като секретар на американския посланик там, Адамс става жертва на продължително заболяване и треска, безпомощен да подкрепя революцията, за избухването на която е съдействал.

Докато се възстановява от заболяване в Холандия, Адамс узнава за победата на Уошинтгтън над британците при Йорктаун. Хорландците, които по време на войната не пожелали да се разделят с парите си, щедро отворили джобовете си за Адамс и Америка. При връщането си във Франция с цел да затвърди търговията с други страни, Джон изпраща да доведат Абигейл и двамата заживяват в луксозното му имение в Париж. Там пристига и Джеферсън, който преживява тежко загубата на съпругата си. Джеферсън и Абигейл попадат под шеметното парижко очарование, ходят на опера и се наслаждават на заразителната жизненост. Заповед от Америка зипраща Адамс в Лондон като първи министър на страната в Англия, а Джеферсън замества Франклин в Париж. В Лондон Адамс преживява драматична и незабравима среща с Крал Джордж III, на която кралят признава сдружението на Съединените Щати за независима нация. При избора на ново федерално правителство в Америка Адамс и Абигейл се връщат окончателно в Бостън, където където Адамс е посрещнат като герой и отново се срещат с децата си. В новия дом на Адамс, Пийсфийлд, Джон се занимава със семейни дела – поквареното поведение на сина Чарлз в Харвард, ухажването от страна на Джон Куинси на млада жена и опитите на сътрудника му полк. Уйлямс Смит да се сближи с дъщерята на Адамс Наби. Въпреки стремежа си да не поема назначение, Адамс скоро осъзнава, че той и Абигейл не са създадени да живеят извън сцената на обществения живот. Предстои изборът на първите президент и вице-президент на САЩ и Адамс отново оставя личния си живот на заден план.

Избран за първи американски вицепрезидент, Адамс (Пол Джамати) е упрекван от Абигейл (Лора Лини) в суета и е фрустриран от факта, че е изключен от кръга на приближените на президента Уошингтън (Дейвид Морис). Приятелството му с Джеферсън (Стивън Дилейн), новия външен министър, също е натиск на текущия британско-френски конфликт. Макар и да е критикуван за това, че подкрепя договора между Америка и Великобритания, за който преговаря Джон Джей, Адамс в крайна сметка е избран за президент през 1796 – само с три гласа пред Джеферсън. Когато се нанасят в президентското имение, Адамс и Абигейл го намират опустушено от екипа на предшествениците си. Това не обезкуражава Абигейл, която се старае да извади съпруга си от меланхолията, предизвикана от тежестта на президентството и неясното бъдеще на нацията.

Напуснат от Джеферсън за запазването на кабинета на Уошингтън, Президентът Адамс твърдо застъпва позицията за предотвратяване на войната, въпреки френската агресия и настроенията в полза на войната сред съветниците му. Абигейл го окуражава да подпише Закона за чужденците и размириците като начин за запазване но вътрешната сигурност. Междувременно Адамс е изправен пред семейна криза, когато се отрича от сина си Чарлз, който е алкохолик (Кевин Трейнър). Когато по-късно Чарлз умира, Абигейл умолява Адамс да се помири с паметта на сина си, но Адамс отказва, а разочарованата Абигейл се връща в Брейнтрий. Президентът е защитен във френската криза, когато новият външен министър Джон Маршъл (Джак Гуолтни) нарушава мира с Наполеон I. След като е изоставен от Федералната партия начело с Александър Хамилтън (Руфъс Сюъл), Адамс не успява да спечели втори мандат, а Джеферсън успява да спечели президентството в борба с Арън Бър. Изтощен от политиката и семейните трагедии, Адамс напуска новата столица, Уошингтън Сити, след като току-що се е нанесъл във все още недoвършения "Бял Дом".

Пенсионираният Адамс започва да пише мемоарите си и претърпява редица трагедии, когато дъщеря му Наби (Сара Поли) умира от рак, а Абигейл става жертва на тиф няколко години по-късно. По настояване на Бенджамин Ръш (Джон Досет), Адамс започва кореспонденция с Томас Джеиферсън, която трае до края на живота им, и двамата стари приятели и съперници намират в писмата си взаимна утеха и излекуват старите рани. На 4 юли 1826, след като е доживял да види сина си Джон Куинси (Ибън Мос - Бакрач) да стане президент, 90 годишният Джон Адамс умира в деня на 50 годишнина от ратифицирането на Декларацията за Независимост, и на същия ден умира и Джеферсън. На смъртното си легло Адамс – който още не знае, че Джеферсън е умрял преди няколко часа – промълвил “Томас Джеферсън оцеля.”