След като губи зрението си, Джон Хъл осъзнава, че ако не се опита да разбере слепотата, тя ще го унищожи. Затова през 1983 г. започва да си води аудиодневник. След три години вече е записал над 16 часа материал - уникален разказ за загубата, прераждането и обновяването, изваждайки на показ непознатия свят на слепотата. Дневникът е публикуван през 1990 г., а авторът невролог Оливър Сакс казва: "Това е шедьовър... Най-прецизното, задълбочено и красиво описание на слепотата, което някога съм чел". Следва късометражен филм със заглавие Дневници за слепотата, който печели награда "Еми". Пълнометражният филм със същото заглавие е амбициозна и иновативна творба, която успява да ни докосне. Това е един от най-добрите британски филми за изминалата година. "Едно от най-забележителните неща в записите на Джон е, че въпреки че започват като приказка за тъгата и загубата, в края на дневниците му трансформацията в собственото му съзнание е огромна.

After losing sight in 1983, John Hull began keeping an audio diary, a unique testimony of loss, rebirth and renewal, excavating the interior world of blindness. Following on from the Emmy Award-winning short film of the same name, Notes on Blindness is an ambitious and groundbreaking work, both affecting and innovative.

En 1983, après des années de détérioration de sa vision, et quelques jours avant la naissance de son premier fils, l'auteur et théologien John Hull perd la vue. Et pendant près de trois ans, a tenu un journal audio de son monde intérieur aveugle.

En el verano de 1983, pocos días antes del nacimiento de su primer hijo, el escritor y teólogo John Hull quedó ciego. Con el fin de tratar de encontrar un sentido a la agitación de su vida, comenzó a grabar, en cintas de audio, sus pensamientos y percepciones a modo de un diario.

1983 yılının yazında yazar ve teolog John Hull, ilk oğlunun doğumundan birkaç gün önce kör olur. Hayatındaki bu büyük değişimle başa çıkabilmek için bir kasetçalara sesli günlüklerini kaydetmeye başlar. Bu günlükler 1990 yılında yayımlandığında Oliver Sacks “körlük hakkında bugüne kadar okuduğum en detaylı, en olağanüstü, derin ve güzel şey, bana göre bir başyapıt” yorumunu yapar. Bu ses kayıtlarının orijinallerinden hareketle ortaya çıkan ve çok katmanlı bir anlatı üzerine kurulan belgesel tarzı film, düşler, bellek ve hayal gücünün sınırları etrafında dolaşarak körlüğün içsel dünyasını ortaya çıkaran çok özel bir yolculuk.